Тъмната кула: Вихър през ключалката. Стивън Кинг

Скъпи верни читатели,

Докато мъдрувах върху редактирането на „22 ноември 1963”, отново започнах да мисля за Средния свят. И да го сънувам. В общи линии вече бях разказал за приключенията на Роланд, Джейк, Еди, Сузана и Ко от момента, в който те напускат Изумрудения град, и повторната ни среща с тях в покрайнините на Кала Брин. Но какво ли се е случило с тях междувременно?

Хрумна ми, че са попаднали в окото на страховита буря... и полека-лека във въображението ми заизникваха образи и картини. Зърнах как от облак жълтеникав прах изникват ездачи. Зърнах човешки глави, набити на колове. Зърнах тресавище, в което дебнат опасности и страхотии. Зърнах достатъчно, за да ми се прииска да видя останалото. Накратко, аз се върнах при моите приятели от ка-тета. Резултатът е „Вихър през ключалката”.

Няма да издам какво се случва с Роланд и със спътниците му; ще кажа само, че ще научите неподозирани истини за Средния свят.

И още нещо: докато съчинявах тази книга, адски се изкефих.

Стивън Кинг